Здравейте!
Не знам от къде да започна, затова ще е каквото ми дойде в главата.
Когато бях дете не се оплаквах от почти нищо. Имах хубаво детство и в същото време много потискащо. Когато бях с приятелите си се радвах, смеех се, правихме типичните за децата глупости – да се закачаме с пазача в детската градина, да звъним по звънците на хората и да се закачаме с по-големите.
От една страна ме мъчеше, че семейството ми тогава не беше заможно и финансово беше много трудно. На училище ходих с пари, колкото за една закуска и завиждах на другите деца, че имат повече. Когато излизах навън след училище, рядко, ама много рядко получавах някакви средства и обвинявах семейството си за това. С времето нещата малко по малко се задълбочаваха.
Когато бях на 12-13 годишна възраст умирах от яд, когато сестра ми получаваше пари за дискотека, а аз нямах пари и за една вафла, когато излизах. Чаках с нетърпение рожденните си и имените си дни, за да получа пари и да се почувствам човек. Майка ми редовно ми се караше, когато получавах лоша оценка в училище. Случвало се е и да ме набие, което още повече ме отдалечаваше от тях.
В 7-ми клас намерих отдушник в компютърните зали. Тогава започнах да бягам от училище. Започнах да изкарвам пари, които харчех в залите, понеже там временно можех да забравя за всичко. Съответно проблемите ми по този начин разстяха, скандалите станаха по-чести, боищата също. Започнах да ги обвинявам все повече, че не ме разбират. Започнах да крада отвреме-навреме цигари от едно магазинче, за да кача изкуствено самооценката си и да се харесам на другите, понеже се чувствах като пълен аутсайдер – отритнат от всичко и всички.
През цялото време, докато ходих на училище от първи до осми клас бях напълно затворено момче. Приемах всички хора, които познавам за врагове.
Когато след осми клас се премести в друго училище нещата сякаш станаха по-добре. Запознах се изцяло с нови хора, завързах и приятелства. Смених си компанията извън училище. На моята улица се показа слънце. В девети клас за първи път употребих марихуана. Чувството беше превъзходно, тъй като в продължение на известно време изпитвах еуфория, чувствах се велик и всичко беше прекрасно. След това аз вътрешно чаках следващия момент, в който ще употребя пак, но не казвах на никой, защото ме беше страх, че ще изглеждам вероятно луд в очите на хората, а и не можех да си го позволя финансово. Но след като завърших училище имах пари и успях да наваксам пропуснатото време. Три дни бях във вихъра на всичко. Забавлявах се, като малко дете. Тогава основното нещо, което исках е да бъда с тогавашните ми приятели. В това време алкохолът влезе в живота ми и употребявах ежедневно – основно вечер. В редки случаи употребявах и в друга част на деня – по поводи. Това да съм навън с хора ми беше по-важно от това да съм вкъщи покрай нашите. Приемах ги като даденост.
Около 2012 година на един тогавашен приятел, братовчед му се беше прибрал от морето имаше наркотици. Започнах да употребявам. Това беше началото на развитието на моята наркотична зависимост. Стана така, че този въпросния братовчед си имаше негова компания и много бързо започнах да излизам с тях и зарязах старите си приятели. Започнах да употребявам ежедневно, по веднъж вечер. Времето станаха два пъти, три пъти… почти не се сещам за хората, които изоставих. В главата ми бяха единствено наркотиците и желанието ми да употребявам. Започнаха лъжите към семейството ми, защото ми трябваха повече пари. Започнах и да крада за да мога да си набавям наркотици. Когато нямах възможност да употребява направо се пръсках от яд.
Когато започнах работа през 2013 година бяхме много щастлив, понеже щях да имам повече пари за повече наркотици. Те бяха станали за мен по-важно от всичко наоколо. Започнах по-малко да употребявам и на работа (дотолкова, че да ми е хубаво и да не забележат останалите, и да мога да си върша работата). Парите, които получавах бяха прилични, но не ми стигаха, тъй като заминаваха за наркотици и се налагаше да искам и от нашите. Съответно те ме питаха за какво са ми и аз ги лъжех постоянно. С времето парите започваха да свършват все по-бързо и се налагаше да искам все повече от нашите. Скандалите станаха ежедневие, а за лъжите направо не ми се говори. Разбраха че употребявам наркотици и започнаха сериозните разговори. Хубавото тогава беше, че не знаеха колко съм употребявал и лесно можех да ги лъжа. Казвах им, че ще спра и че го правя от любопитство, но това естествено не се случваше. След разговорите аз излизах и употребявах отново. Просто започнах да се крия по-добре. С времето се запознах и с бързите кредити. Мислех че по този начин ще имам пари, няма да се налага да искам от майка ми и всичко ще е наред. В началото си връщах кредитите, но после стана така, че започнах да забавям вноските и накрая спрях да ги плащам. Добре, че съм от малък град и хората казаха на нашите за тези кредити, за да не стигна до съдия-изпълнител. Съответно скандалите ставаха все по-големи, тъй като нашите трябваше да връщат тези пари. Цялото това напрежение не ми понасяше и аз трябваше да употребявам все повече и повече.
На работа ме светнаха как мога да отварям кафемашина без да я разбивам и без ключ. Това съответно ми хареса. За празниците разбих тотално две кафемашини. Но както винаги и това секна, понеже започнаха да им слагат катинар. Малко след това отидох до банката, с която работи фирмата и си направих карта със 1500 лв. Изтеглих всичките и си купих голямо количество наркотици. Употребявах като невидял. Буквално не исках да съм в реалността, защото не ми харесваше.
Стана така че се разболях и можех да употребявам на воля, понеже нашите знаеха че съм болен и мислеха че симптомите са от болестта. Заради парите, които изтеглих, четири месеца по-късно от банката ми направиха запор на заплатата. В тези четири месеца започнах да употребявам постоянно на работа като всички вече знаеха за това. Срамът, който изпитвах го запушвах с още употреба. Започнах да шофирам употребил. Майка ми ми беше взела картата за да нямам достъп до пари, но аз си намирах по един или друг начин. Когато стана проблемът със запора изпаднах в паника и ужас, понеже не исках майка ми да разбира и ме беше срам да отида в банката, за да се опитам да реша проблема. Майка ми разбра, но не това беше най-страшното. Отидохме до банката и решихме проблема, но аз продължих да употребявам.
Преди около 4 години и половина майка ми ми каза, че е намерила един център за лечение и трябва да отида. Отидох, за да угоди на семейството си. През осемте месеца, в които бях там, живеех като на хотел. Въобще не ми пукаше какво се случва там. Накрая изманипулираха нашите, че съм готов и могат да ме вземат и след около месец се озовах вкъщи. Върнах се обратно на работа и шефовете ми казаха, че ако отново започна ще трябва да си подам молба за напускане. Тогава съм уверено казах че това няма да стане, но след около три седмици отново започна употребата и трябваше да се махна.
Тогава майка ми ми каза че е намерила друг център, по-добър. Аз ѝ казах, че ще ми трябва максимум един месец, за да се оправя. Когато влязох в центъра не ми хареса терапията и исках да изляза. На третия ден преди да изляза разговарях с майка си, за да се опита да ме разубеди, но вместо това аз и казах “Сбогом”. Понеже не искаха да ме вземат тръгнах пеша с целия си багаж. Центърът се намираше на 30 км от Варна в едно село. Все пак стигнах до Варна. Беше трети октомври. Стигнах до края на града, за да се опитам да се прибера на автостоп до вкъщи. Навън започна да се смрачава, а аз бях все още във Варна. От двама човека поисках телефон, за да говоря с нашите да ме вземат. Но вместо тях дойде собственика на центъра, за да ме върне обратно. Стана ми много обидно от това. Стресът, който чувствах беше невероятен. И така дните ми в центъра започнаха пак. Правят всичко с нежелание. Общо взето чаках да мине един месец и да изляза. Малко преди да свърши месеца говорих с майка ми и тя ми каза, че трябва да остана колкото е нужно. Обидата отново беше невероятна, понеже не стана на моята.
Но все пак с времето нещата там започнаха да се променят в приятна посока. Започнах реално да разбирам какво представлява болестта ми, какво я причинява и как да се справим с нея. Лекциите започнаха да ми харесват. Започна да се появява усмивка на лицето ми. С напредването ми там видях, че отношенията с майка ми и баща ми започнаха драстично да се подобряват. На 13-я месец успешно завърших програмата. Но това беше реално началото на края.
Спомням си, когато се върнах в къщи как ми мина мисъл – “Сега ще ви покажа как се оздравява”. Започнах да върша всичко, както трябва, изпълнявах всичките си задачи. Ходих на сбирки на АА (анонимни алкохолици), където веднъж една жена каза, че съм като гуру, предвид информацията, която имам. Породи се високомерие в мен. След време постепенно започнах да премахвам задачите от списъка една по една, понеже мислех, че вече не са ми нужни. С напредване престоя ми навън отново започнах да се затварям. Накрая стана така, че на сбирките бях просто слушател. Спрях да споделям и с нашите. Съответно напрежението в мен растеше. Мислех, че ще отмине, но това така и не се случи. Станах твърде самонадеян. И понеже бях спрял да правя повечето неща започна да ми става скучно. Не след дълго се видях с хора, с които преди съм употребявал и три дни след това излязох с тях, понеже скуката вече не ми понасяше. Бях уверен че няма да се случи нищо, защото имах информация и щях да се опазя – ха-ха… В момента, в който те тръгнаха да си купуват наркотици аз се прибрах в къщи. В този момент самоувереността ми скочи до небесата, защото не употребих и изпаднах в еуфория. След около седмица аз вървях отново към дилъра. Осъзнавах какво ще се случи, но беше по-силно от мен. И така влязох 2-седмична употреба и всичко започна отначало – скандалите, употребата на работа, шофирах употребил, лъжех… И така година и половина чисто време отиде на вятъра. Разруших абсолютно всичко.
И така последното ми лечение започна много трудно – с половин година депресия и нежелание за абсолютно нищо.
Но сега, година и десет месеца по-късно все още съм добре и гледам да си правя нещата. Родителите ми са спокойни и се връщам обратно в центъра, за да помагам на други като мен и това ми харесва.
Това е историята ми.