Не мислех, че съм алкохолик. Не исках и да си представя. Само знаех, че пия различно – не като другите. Знаех, че не е нормално, знаех че трябва да спра да пия, но все отлагах, все си казвах – от утре… или нямах достатъчно разум.
Последната година всичко сякаш се въртеше около него. Не си давах сметка, че припадъкът, който ме доведе почти до смърт, е заради него. Не си давах сметка за куп неща.
Добре, че в този момент моята леля беше до мен. ПОМОГНА!
А и аз знаех, че нещо не е наред. Само ме помоли заедно да намерим помощ, решение. Тя намери в интернет центъра “Само днес”. Не знаех какъв е центъра, не погледнах снимките, резюметата. Доверих се на нея.
Още на следващият ден отидохме на място. Срещнахме се с Павел Павлов. Слушахме го, задаваме въпроси (повече леля) и без колебания на другият ден влязох в центъра. Исках го.
Първият ден, първата нощ бяха една лоша мъгла за мен (хората, които бяха до мен сигурно още се смеят). Бях абстинентна и със силни халюцинации. Сега знам, че това е било от алкохола, но тогава – не.
Вкараха ме, разбира се, в болница – 9 дена бях там, а за мен сякаш беше месец.
След като ме стабилизираха, отново се върнах в центъра. Павел казваше, че започвам втори живот. Мислех си, че той е луд, какво толкова бе станало. После разбрах, че съм била в критично състояние. Не вярвах отначало на това, което ми казваше Павел и хората в центъра. А целият екип (толкова добри и всеотдайни хора) с цялото си търпение всеки ден ми повтаряха едно и също – че трябва да проумея, че съм алкохолик, че това е алкохолизъм, че това е болест, че трябва да променя много неща в главата си.
Но, аз продължавах да не вярвам, трябваха ми 2 месеца, за да започна да разбирам, да започна да “СЛУШАМ”.
Неусетно минаха 2-3-4 месеца, а мислех, че за месец ще съм готова. Всеки ден ме учеха на нов живот, нов поглед, нови действия, нов ритъм на живот. Аз ги слушах, знаех, че това е правилния път! В центъра изкарах рождения си ден, Ковид… и най-болното – баща ми е починал, докато съм била в болницата. Но не съжалявам за нищо, нито за един ден от 4-те месеца там. Научиха ме на толкова много и продължавам да се уча (вече знам, че това ще е цял живот).
Намерих нови приятели, хора които винаги ще ме разберат, хора, които няма да ме съдят, които винаги ще са на среща, за да ми помагат да се боря с тази болест.
Сега живея този втори живот – без алкохол. Всеки ден си повтарям, че ако се върна – ще умра, че трябва да остана трезва днес. Всеки ден благодаря за всичко и за всеки!
Не забравям хората, които бяха до мен в този момент – Павел, Милена, Петьо, Митко, Иван, Маги, Ива и цялата група.
А аз ще продължавам всекидневната си борба с тази болест, защото новият ми живот ми харесва, много ми харесва!!!