В съвременното общество често приемаме идеята, че любовта изисква жертви. Но къде е границата между подкрепата и загубата на себе си?
Съзависимостта е емоционален и поведенчески модел, при който човек поставя нуждите на другите пред своите до степен на самозаличаване. Тя често се проявява в отношения със зависими партньори, приятели или роднини, но може да се наблюдава и в други взаимоотношения.
Ако отделяте голяма част от енергията си, за да задоволите нуждите на другия, чувствате се като в капан във връзката си или постоянно правите компромиси, може би се намирате в отношения на съзависимост.
Познат ли ви е някой от тези сценарии?
• Родител и зависимо дете: Тийнейджър или вече пълнолетен син или дъщеря с наркотична, алкохолна или хазартна зависимост. Родителят непрекъснато оправдава поведението на детето, дава му пари, за да избегне проблеми, покрива го пред обществото и отказва да постави граници, вярвайки, че така го защитава.
• Съпруга и съпруг: Един от партньорите е с наркотична, алкохолна или хазартна зависимост. Другият постоянно оправдава действията му, поема финансовите му дългове и се грижи за него.
• Сестра и брат: Братът с наркотична, алкохолна или хазартна зависимост. Има разрушително поведение, а сестрата се чувства задължена да го подкрепя, независимо от цената за нея.
Във всеки от тези случаи съзависимият човек изпитва силна вина, страх от изоставяне и непреодолима нужда да бъде „нужен“. Той често пренебрегва себе си, губи способността да разпознава собствените си граници и вярва, че ако се отдръпне, другият няма да се справи.
Как съзависимостта поддържа зависимостта?
Съзависимите хора несъзнателно улесняват зависимите в техните вредни поведения, като:
• Поемат отговорност за тях
• Лъжат за тях
• Спестяват им последствията
• Държат се така, сякаш всичко е под контрол
Така те стават част от порочен кръг, в който зависимият не поема отговорност, а съзависимият страда, но не може да се откъсне.
Как изглежда съзависимостта?
Съзависимостта се проявява в различни аспекти на поведението. Ето някои от ключовите признаци:
• Проблеми със самочувствието: съзависимите хора често се чувстват недостатъчно добри и имат ниска самооценка.
• Трудности при поставяне на граници: ззатрудняват се да казват „не“ и да защитават личните си граници.
• Прекомерна отговорност за чувствата и действията на другите: опитват се да контролират и да поемат отговорност за емоциите и поведението на другите.
• Страх от изоставяне или отхвърляне: страхуват се да бъдат изоставени или отхвърлени и се опитват да угодят на другите, за да избегнат това.
• Постоянна нужда от одобрение и признание: нуждаят се от постоянно одобрение и признание от другите, за да се чувстват добре.
• Пренебрегване на собствените нужди: често пренебрегват собствените си нужди и желания, за да угодят на другите.
• Чувство за вина, когато се грижат за себе си: чувстват се виновни, когато се грижат за себе си или когато поставят собствените си нужди на първо място.
• Склонност към контролиращо поведение: опитват се да контролират другите и ситуациите, за да се чувстват сигурни.
• Трудности при изразяване на емоции: затрудняват се да изразяват собствените си емоции, особено негативните.
Има ли предразположеност към разиване на съзависимост?
Съзависимостта не е „вродена“, а се формира в резултат на средата и личните преживявания. Често се среща при хора, които са израснали или живеят в дисфункционални семейства, особено ако има проблеми като:
• Алкохолизъм или наркомания в семейството – децата на зависими родители често развиват модели на поведение, които включват прекомерна грижа за другите за сметка на себе си.
• Емоционално или физическо насилие – жертвите на насилие могат да свикнат да потискат собствените си нужди, за да поддържат „мира“ в отношенията си.
• Родители с психични разстройства – ако детето расте с родител, който има депресия, биполярно разстройство или друго психично заболяване, то може да развие свръхотговорност и страх от конфликти.
• Ролята на „спасител“ в детството – ако човек е бил принуден да поема грижата за родителите или друг член на семейството, може да продължи този модел и в зряла възраст.
• Ниско самочувствие – хората, които не се чувстват достатъчно ценни сами по себе си, често търсят стойност чрез обслужване и жертване за другите.
• Културни и социални фактори – в някои култури и семейни системи се насърчава саможертвата и поставянето на нуждите на другите пред собствените.
Жените или мъжете?
Жените по-често попадат в ролята на съзависими, въпреки че и мъжете могат да бъдат засегнати. Причините за това са свързани както с психологически, така и със социално-културни фактори:
• Социални очаквания – Жените често се възпитават да бъдат грижовни, емпатични и отговорни за емоционалния климат в семейството. Това ги прави по-предразположени да се жертват за другите.
• Патриархални модели – В общества, където жената е възпитавана да се грижи за семейството, тя може да поеме несъзнателно ролята на „спасител“, особено в отношения с партньор, който има зависимост или емоционални проблеми.
• Повече излагане на токсични връзки – Жените са по-склонни да търсят и задържат взаимоотношения дори когато са вредни, заради страх от самота, социален натиск или финансова зависимост.
• Емпатия – Жените по природа са по-емпатични, което може да доведе до свръхотдаденост в опит да „спасят“ или „поправят“ партньора си.
Въпреки това, и мъжете могат да изпитват съзависимост, особено ако са израснали в дисфункционално семейство, където са били „отговорното дете“. При тях тя може да се прояви по-различно – например чрез желание за контрол или свръхзащитническо поведение.
Как се излиза от този капан?
Ако разпознавате в тези описания себе си, важно е да потърсите подкрепа и професионална помощ, тъй като преодоляване на съзависимостта изисква целенасочена и системна работа. Пътят е:
• Осъзнаване на проблема: Разбирането, че не можем да спасим другите, ако те сами не желаят да се променят.
• Поставяне на граници: Отказ от поемане на отговорност за действията на зависимия и позволяване на последствията да настъпят.
• Търсене на помощ: Групи за подкрепа или терапия могат да помогнат за изграждането на здравословни модели на поведение.
Съзависимостта е разрушителен модел, който може да отнеме години от живота ни. Добрата новина е, че с осъзнаване и подкрепа този модел може да бъде променен. Време е да поставим себе си на първо място, без да се чувстваме егоисти – защото здравословните взаимоотношения започват със здрава връзка със самите себе си.
Гледайте епизод 15 на подкаста "Открито за зависимостите", посветен на темата за съзависимостта. Ще чуете две жени - Ивелина и Даниела, които споделят своите лични истории – едната за отношенията със своя съпруг, а другата за връзката с брат си.