Наистина те обичам, но не знам дали това е обич. Всичко ми е притъпено…
Имам чувството, че за нищо не ми пука. Дори когато баба ми ме пита – защо не се ядосваш на майка си, ѝ казвам, че не ми пука. Това е защото много време ми е пукало.
Аз никога не губя надежда, знай го! По-скоро се разочаровам. Обичам те! Спомням си как съм плакала за теб с часове, когато бях малка всеки път след като те видя. Миришех постоянно дрехите ти и повтарях на дядо, че искам да съм с теб.
Но… всичко се промени, когато заживяхме заедно. Видях как се мъчиш, ядосваш… не те виждах щастлива. Видях как стоят реално нещата и се чудих защо е така, защо не е както преди. А истината е, че преди те виждах за ден-два.
Не искам да е така, помня те преди.
Знам колко е трудно и всички така казват. Но ти можеш – с какво си по-различна от другите, с нищо.
Можеш! Въпросът е да намериш мотивация. И нека тази мотивация да съм ти аз, ако искаш да сме двете.
Знам какво те спира. Мислех си снощи как аз не искам да започна нещо, защото ще ми е по-трудно, отколкото ми е сега. Аз сега съм нещастна. Хем си нещастен като седиш на едно и също положение, хем и като опиташ нещо друго. Грешката ни е, че се отказваме. По-трудно е да не се откажеш, така е, но знаеш, че после ще е много по-добре.
Страх те е от болката след като спреш, но тя ще мине, защото ще държиш всичко в твои ръце. Ще си СВОБОДНА! Ще знаеш, че ти контролираш всичко. Когато позволяваш на нещо да те контролира, ти пак си нещастен. То няма да иска да те пусне и ще иска да контролира живота ти, докато ти не му покажеш, че няма да стане така и не се отказваш да се бориш до последно. Ти не си щастлива сега, няма да бъдеш и в следващите месец или два, а може и повече, защото това ще иска да те връща отново, и отново и да контролира живота ти. Но ако изтърпиш тези месец-два-три ще видиш, че ще се почувстваш по-добре. Просто изтърпи.
Като се замислиш – ти изпитваш тази болка толкова години. Какво ти пречи да спреш? После ще си свободна и ще изпитваш всяка една емоция. Взимаш ли го това, не можеш да изпиташ и щастие, нищичко. След него остава само тъга, не знаеш какво е щастие. Знаеш единствено притъпени емоции и тъга. Забравила си да се радваш за утрешния ден, да се ядосаш, че си закъсняла за сбирка примерно…
Това е, преодолей този страх. Знаеш какво ще е след това и как ще се наслаждаваш на всеки един миг. Знаеш, че с употреба по никакъв начин не се наслаждаваш. След като отминава действието аз те виждах как ставаш като парцал. По твоя начин, както виждаш не става. Не можеш да измамиш Господ, можеш да измамиш само себе си, мислейки си, че мамиш останалите.
Не става по твоя начин, не става.
Виждаш кой е правилния начин. Защо не опиташ? Какво те спира? Какво спира мен да почна да оправям неща, от които знам че ще стана по-щастлива? Спира ни страха – страха от неизвестното. Иска ни се да си стоим в нашето любимо дъно и да се самосъжаляваме. Да си казваме – от утре.
Страх те е защото си мислиш че ще стане по-зле. Моят въпрос е – какво по-зле от това?
Това е.