Хазартът като дейност е разрешен в много страни по света и е напълно достъпен за пълнолетни граждани под най-различни форми като казина, онлайн залагания, лотарийни игри и много други. По принцип за различните видове зависимости е характерна заблудата, че щом нещо е разрешено, всичко е наред и няма опасност от развиване на зависимост. Това затруднява изключително много идентификацията на зависимия човек.
Дали участието в хазартни игри винаги е признак на зависимост?
Може да се каже, че не всички, които залагат или използват хазарта под някоя от неговите форми, са хазартно зависими. Както не можем да кажем, че всички, които пият алкохол са алкохолици. Предполага се, че залаганията и хазарта като цяло, трябва да са за забавление и удоволствие, което да не стига до хазартна зависимост. Има хора, които залагат рядко точно с тази цел – забавление. При тях опасността от това да се превърнат в хазартно зависими е малка, поне на този етап, защото това би могло да бъде началото на развитие на зависимостта, но човек може да си остане винаги в положението на “играещ за забавление”. Има и хора, които залагат всеки ден, но също не са хазартно зависими, понеже залагат умерено и само толкова, колкото могат да загубят, т.е. контролират своите залози. От друга страна ежедневното залагане може да бъде симптом на “проблемно поведение” и развиваща се зависимост. Има и професионални играчи които имат много голям контрол над играта. Всички тези разновидности могат да бъдат игра с огъня, защото човек може дълго да поддържа някое от гореспоменатите поведения, но може те да са просто етапи в развитието на зависимостта или самата зависимост да се отключи в стресиращ момент. Зависимостта се развива бавно, неусетно и коварно. Според някои класификации делим хората на играещи за забавление, рисково играещи (или злоупотребяващи) и зависими. Няма точен момент, в който да се каже, че човекът е станал зависим. Дори и да има такъв, зависимият не може да го види, не може да го усети, защото става все по-завладян от позитивното очакване за победата и в главата му ехти най-голямата заблуда за всеки зависим “Мога да спра, когато си поискам!”.
Кой е хазартно зависим?
Зависимостта към хазарта се определя като психично разстройство, за което са характерни чести епизоди на залагане, като човек губи контрол над тези залагания и не може да контролира нито началото, нито продължителността и количеството на заложените суми/вещи, нито края на залагането. Това поведение доминира до такава степен, че води до различни проблеми със семейството, с приятелите които не играят, затъване в заеми от които човек не знае как да се измъкне, залагане с цел печалба и връщане на заемите, излагане на застрашаващи живота ситуации, загуба на работа или образование, загуба на интерес към живота, загуба на способността на човек да се радва на нормалните житейски неща, характерни са чести депресивни състояния, от които зависимият все по-трудно се измъква. Зачестяват лъжите към семейството и после към приятели и познати за факти, свързани с играта. Играчът вярва, че може да контролира поведението си спрямо играта, но всъщност губи все повече контрол над поведението си свързано с хазарта. Той смята, че това е или въпрос на лош късмет и скоро всичко ще се оправи или че това е единствения начин да се справи с вече огромните финансови проблеми в които е попаднал.
Според Американския класификатор на на психичните разстройства DSM-V, са посочени критерии, поне 4 от които трябва да са налице за период от една година, за да се постави диагнозата хазартна зависимост:
- Нужда от залагане на нарастващи суми пари, за да се постигне желаното вълнение.
- Безпокойство или раздразнителност при опити да се намали или спре залагането.
- Правени са няколко неуспешни опита за намаляване или спиране на залагането.
- Човекът често е прекалено силно ангажиран с хазарта (има постоянни мисли, в които изживява отново минали залагания, планиране на следващи, намиране на пари за залагания).
- Често залага, когато е в дистрес (чувство на безпомощност, вина, тревога, депресивност).
- След като загуби, често се връща на следващия ден, за да си „върне“ („преследване“ на загубите).
- Лъже, за да прикрие степента на ангажираност със залагания.
- Застрашил е или е изгубил значима връзка, работа, образователна или професионална възможност заради залагания.
- Разчита на други да осигурят пари за облекчаване на отчайващи финансови ситуации, които са причинени от залаганията.
Уточнява се и тежестта на заболяването според броя покрити критерии. При леката форма присъстват 4-5 от тях, като най-често сред тях са прекалено силната ангажираност с хазарта и „преследването“ на загуби. При умерената форма човек покрива 6-7, а при тежката 8 или всичките 9. Застрашаването на връзки или професионални възможности заради хазарта и разчитането на други да осигурят пари за залагания са най-рядко покриваните критерии и се срещат при тези с по-тежки форми на хазартна зависимост. Тези, които търсят лечение, най-често са с умерена или тежка форма.
Хазартна зависимост, зависимост към алкохол и наркотици и психични разстройства
Често хазартната зависимост е съпроводена и от други зависимости, като например зависимост към някое психоактивно вещество (ПАВ) – алкохол, кокаин, хероин, марихуана и т.н. Това става поради сходствата на областите в мозъка, които са засегнати при употребата на ПАВ и невротрансмитерите, които се произвеждат. Има голям риск от прехвърляне от ПАВ към хазарт и или други форми на игри както и едновременното им проявление, което много често утежнява лечението. Зависимите към хазарт са в повишен риск и от други психични разстройства, свързани с употреба на психоактивни вещества, депресивни разстройства, тревожни разстройства и разстройства на личността. В някои случаи психичното разстройство предшества зависимостта и тя служи като начин за “лечение” на разстройството. Например при хора с депресия тръпката и победата, свързани с играта са временен изход от депресивното състояние. За съжаление в последствие състоянието им се влошава. Около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а около 17% са правили опит за самоубийство.
Изкривеният свят на зависимия
Зависимостта се превръща в жизнена необходимост за човекът, който е зависим. Здравият разум би му казал, че това, което прави не е в реда на нещата, но това би означавало за него край на този “източник на живот”. За да се справи с “опасният” здрав разум, съзнанието на зависимият започва да изкривява фактите. В определен момент тези изкривени факти се превръщат в “абсолютна” истина и всеки, който се опита да ги обори става враг и бива заливан с различни аргументи. Има различни форми на отричане:
- Минимизиране – за него е характерно омаловажаването на фактите. “Да, играх, да, загубих пари, но какво толкова е станало?! Всеки го прави отвреме навреме. Пък и аз ще си върна парите.”
- Рационализиране – зависимият рационализира поведението си като казва, че е под голям стрес и играта му помага да разпусне или че така получава награда за тежката си работа.
- Сравнение – зависимият се сравнява с хора, които са в друг етап на зависимостта, или просто имат други проявления на зависимостта “Баща ми имаше един приятел, хазартно зависим. Той беше изгубил всичките си пари и спеше на улицата. Аз не съм като него!”
- Отричане – “Да, скъпа, играя, но 57% от българите играят хазарт!”, или “Проблемът не е в хазарта, проблемът е в огромните сметките (дълговете), които имаме!”
Хората с хазартна зависимост често имат суеверия, свързани с шансовете за победа – някои имат печеливша тениска, или бижу, други имат печеливш ден от седмицата и т.н. Понякога виждат знаци във факти, които за другите хора не биха били такива. “На Коледа получих смс от бингото, че мога да направя три безплатни залагания и го приех като знак от Бог!”
Истинските причини за зависимостта
Често зависимият и неговите близки виждат причините за зависимостта в различни житейски обстоятелства – “жена му го изостави и той започна с тези залагания, за да се справи със стреса”, “От три години не може да си намери свястна работа и накрая се принуди да влезе в казината. Държавата е виновна!” и т.н. Причните за зависимостта, обаче, са био-психо-социални. Това означава, че нито една от тях не играе роля сама по себе си, но комбинацията от различни биологични, психологически и социални фактори е тази, която прави човек по-предразположен към развитието на зависимостта.
Биологичните причини са свързани с функционирането на отделни части на мозъка и с нивата на допамин и серотонин. Понижените нива на серотонин са свързани с понижен контрол на поведението, както и с депресивни състояния. От друга страна възбудата от играта води до повишаване на нивата на допамин, който има особено взаимодействие със серотонина – колкото повече допамин има в мозъка, толкова по-малко е серотонинът. Т.е. Колкото повече залага човек, толкова по-трудно може да контролира поведението си и толкова по-депресивен става. Това обяснява защо хазартно зависимите имат мисли за самоубийство и около 17% са правили опит за самоубийство.
Психологичните причини. Направени са изследвания, че има два основни типа играчи. Първият тип са пристрастени към самата игра. Те играят, за да тестват способностите си, да получат социално признание и най-вече заради тръпката от риска и играта, с които се “надрусват”. Вторият тип са обикновено депресирани и социални изолирани и играят за да избягат – напр. От разрушен дом, криза във връзката и др.
Социалните фактори са свързани предимно с влиянието на семейната среда в ранна възраст, както и на приятелите в по-късна.
Лечение.
Тъй като причините за зависимостта са три- био-психо-социални – е много важно лечението да бъде насочено към всяка една от тях. Това означава, че хазартната зависимост не може да се излекува само с лекарства, например или само с психотерапия.
Самото лечение се затруднява от редица фактори като, това че зависимият отрича проблема си и не иска лечение. Самите лекуващи, ако не са специалисти много често биват успешно манипулирани и лекуват приоритетно симптомите на заболяването, а не самото заболяване, затова е добре да се обърнете към специалист по зависимости. За препоръчване е при възможност групова терапия, а в особено тежките случаи постъпване в терапевтичен център за лечение на зависимости.
Какво могат да направят близките, за да мотивират хазартно зависимият да се лекува?
Проблемът на близките
Близките на хазартно зависимите често са подложени на огромен стрес, поради непрестанните заеми, заплахи и опасност от финансов крах. Страхът от осъзнаването на тези проблеми може да провокира близките несъзнателно да си “затворят очите” и да използват различни форми на отричане, точно както и зависимият. Някои от примерите за това отричане са:
- Омаловажаване на проблема – “Да, той играе Блак Джак, но само през уикендите”, “Ама тя си купува само лотарийни билети”.
- Ползите от проблема – “Тя купува на децата дрехи и учебници за училище”, “Аз нямам нищо против, когато той печели, важното е да не губи” или “Поне не ходи по други жени, не бих искала да му взема всички удоволствия!”.
- Рационализация – “Той прави това, защото е имал ужасно детство, живял е в мизерия”, “Шефът и е толкова стиснат, тя не може да си намери друга работа, така че трябва по някакъв начин да си увеличи доходите”.
Колкото повече се задълбочава зависимостта, толкова повече се задълбочава отричането както у зависимия, така и у близките. Към него се добавя и това, че близките вярват на манипулациите и лъжите, които използва зависимия.
Обичайни лъжи на хазартно зависимите:
Нямам проблем с хазарта.
Това е най-обичайното изречение на всеки зависим. Дори и след крупни загуби, фалит, проблеми с властите, разрушени връзки и приятелства зависимият твърди, че ТОЙ/ТЯ няма проблем. Проблем имат другите, които му натякват за това.
Мога да спра по всяко време.
Този отговор често се появява, когато зависимият бива конфронтиран с фактите, свързани с неговата употреба. Понякога зависимият успява за известно време да контролира зависимостта си (особено след някой голям провал) и наистина изглежда, че всичко е приключило, но рано или късно се връща към зависимостта си.
Това, че играя хазарт не ощетява никого.
Много зависими вярват, че тяхната зависимост не наранява никого. Но когато някой е зависим, цялото семейство страда – той/тя не си е в къщи през голяма част от времето, дори и да е в къщи не може общува ефективно с близките си. Може да има гневни избухвания или просто да бъде безучастен в живота не семейството си.
Не пипам спестяванията ни.
Ако чуете зависимият да казва това е добре да проверите наистина спестяванията си. Шансът те да не са там е голям. Но дори и да са недокоснати, рискът да бъдат “оползотворени” е сериозен, защото зависимият вярва, че ще спечели и ще ги върне дори умножени. Затова, доколкото е възможно нека да няма материални ресурси, до които да има достъп – банкови сметки, жилища, коли…
Няма да повярваш какво ми се случи!
Колкото повече се задълбочава зависимостта, толкова по-”невероятни” неща се случват на зависимия – някой му е откраднал парите, точно когато ги е изтеглил от банкомата, изгубил си е портфейла, приятел е бил в огромна нужда и той му е помогнал… Много подобни лъжи можете да чуете за това къде са изчезнали парите. Чуете ли “Няма да повярваш какво ми се случи”, по-добре наистина не вярвайте.
Помогни ми само този път
Това е една от най-често срещаните манипулации, а може би и самозаблуди на хазартно зависимите. Близките почти винаги реагират на това, като единствената им мотивация е да помогнат. На практика с това помагане “само този път” те неволно подкрепят зависимостта. Зависимият може да бъде мотивиран да се лекува единствено тогава, когато му се наложи да се сблъска с последствията от зависимостта си. При хазартната зависимост това може да бъде много страшно и опасно и не може да се даде универсална рецепта как точно трябва да се постъпи. Но е добре действията в тези случаи да се обсъждат със специалист, защото ако близките решат да помогнат по някакъв начин е добре да се направи така, че тази помощ наистина да е полезна, а не да дава посланието “Ти прави каквото си искаш, а аз ще поправя всичко”.
Вече можеш да ми вярваш. Повече никога няма да залагам!
Зависимостта е заболяване, което може да бъде овладяно, но не излекувано. Това означава, че човек може много дълги години да не извършва зависимото си поведение, но има ситуации, които могат да го отключат. Точно затова в центровете за зависими накрая на терапията се прави план за превенция на срива, който включва посещаване на групи на Анонимни Хазартно зависими, вяра в Бог. Има специфични характеристики, които показват, че човек може да е застрашен от срив – започват да се чувства недоволен от живота, става раздразнителен, подозрителен, депресивен, минават му мисли за залагания “Само веднъж, аз вече съм се излекувал, никой няма да разбере”. И т.н. Т.е. Подобно твърдение “Аз никога повече…” не може да бъде реалистично, но със сигурност може да бъде манипулативно.
Ако се притеснявате, че Вие или Ваш близък има проблем с хазарта, можете да получите професионална информация от нашия консултативен център.
Нашите специалисти могат да Ви консултират по различни въпроси, като например:
- Какво предсталвява зависимостта?
- Колко бързо човек може да се излекува от зависимостта?
- Как да мотивирам моят близък – зависим да се лекува?
- Как мога да го подкрепя по време на терапия?
- Какво да очаквам след терапията и какво е важно да знам?
Нашите предимства са професионализъм, честност и хуманно отношение!