Очи отварям – рано е,

животът още спи.

Сърце необуздано страстно буди ме,

разказва ми за своите мечти.

 

Глава надигам, чувам тишината,

мълчанието има странен шум.

И в бездната на самотата,

подготвям златния куршум.

 

Поглеждам в мен и виждам сила,

поглеждам пак и виждам страх

и в този поглед виждам някой

достоен за любов и грях.

 

Родих се мъж, но мъж ли станах,

обичах ли, създадох ли добро?

Макар и в тяло от стомана,

душата ми е от стъкло.