Очи отварям – рано е,
животът още спи.
Сърце необуздано страстно буди ме,
разказва ми за своите мечти.
Глава надигам, чувам тишината,
мълчанието има странен шум.
И в бездната на самотата,
подготвям златния куршум.
Поглеждам в мен и виждам сила,
поглеждам пак и виждам страх
и в този поглед виждам някой
достоен за любов и грях.
Родих се мъж, но мъж ли станах,
обичах ли, създадох ли добро?
Макар и в тяло от стомана,
душата ми е от стъкло.
