За да проследим пътя на една зависимост ще използваме нейните три основни патологични механизми.

Като пръв се появява т.нар. механизъм за патологично регулиране на чувствата.

Този механизъм помага на човек да се справя с неприятни емоционални преживявания. Ниската издръжливост на стрес и слабо развитите умения да се справя с неприятните емоции е един от психологическите фактори. Всеки човек използва различни начини да се справи с тези емоции – разходка сред природата, разговор с приятел, шоколад, танц и т.н. Но всички тези методи изискват някакви усилия от страна на човека. Докато един джойнт, една бира, едно хапче, една доза действа веднага и не изисква никакво усилие. Т.е употребата се явява като инструмент за бързо постигане на облекчение. Младите хора са много податливи към употреба на различни вещества, именно защото все още не са развили умението да се справят със своите емоции и по този начин всъщност те възпрепятстват и развитието на своята емоционална интелигентност.

И ето какво се получава на практика – когато един човек изпитва някакъв психологически дискомфорт и прибегне към вещество, което обаче временно го кара да не го усеща този дискомфорт, след отминаване на действието, той отново прибягва към следващата доза.Тази доза с времето става все по-голяма, защото междувременно нерешените проблеми, създали дискомфорта също са станали по-големи и са се добавили още проблеми. Страданието расте, а облекчението е все по-малко. В употребата човек забравя, че има и други начини за справяне.
В продължителната употреба веществото става и единствен източник на емоции. Ако иска да изпита радост – употребява, ако иска да се конфронтира с някой – употребява и т.н.

Втория механизим, който се явява като защита на зависимостта – това е т.нар. механизъм за илюзии и отрицание.

Зависимостта е болест на отрицанието. Това е и първия признак на зависимост – ако проблема се отрича, това означва, че го има.
Този механизъм деформира светоусещането на човек и начина, по който възприема нещата, които стават с него и около него.
Типичните проявления на този механизъм са:
Еуфоричната памет (човек избирателно помни само неща, които подкрепят неговата употреба);
Магическо мислене (деформира мисълта към дадения момент – понеже днес е слънчево, ще пия, но няма да се напия; ако плочките на тротоара са четен брой, ще пия и нищо лошо няма да се случи и т.н);
Нереално планиране (отнася се до бъдещето и много често е свързано с магическото мислене – ако днес до 12ч успея да пусна тотото, със сигурност ще спечеля и започвам да харча тези пари, които все още не са спечелени);

И ето как действа този механизъм в реалността – в една терапевтична група размишляват по въпроса – “Защо пия?”. Един от тримата мъже, които се изказа казва – “Жена ми постоянно ми се кара, каквото и да направя тя все не е доволна, ето затова пия.” Втория казва – “И аз пия заради жена си. Само че тя всичко ми позволява, каквото и да направя, тя си седи в ъгъла и хленчи и щом ми позволява защо да не пия.” Третият казва – “Аз нямам жена, нито деца, нямам семейство, нямам за кого да живея. Как да не пия?”
Всяка една ситуация може да бъде повод за употреба. И това не означва, че тези 3-ма мъже лъжат, това е тяхната истина. Този механизъм ги кара да виждат нещата по този начин.

Можем да сравним този механизъм със стомашното разстройство. Тази метафора е много удачна. Когато човек страда от стомашно разстройство обикновено го крие, не се хвали с това, защото смята, че това е нещо срамно и не осъзнава, че това е болест. По същия начин един зависим ще направи всичко, за да отрече този проблем, защото от една страна употребата за него е много важна и от друга, дори когато в моменти усеща, че нещо не е наредм, той се срамува и се страхува.

Третият механизъм, който се развива в резултат на предишните два е т.нар. механизъм на раздвояване и размиване на Аз-а.

Под влиянието на дълготрайна употреба се развиват двуполюсови противоречиви варианти на Аз-а. Когато човек под влияние на дадено вещество, той променя себеусещането си – чувства се всемогъщ, способен, общителен, такъв какъвто иска да бъде. Когато обаче действието на веществото премине се чувства напълно по противоположен начин, изпитва вина, срам. И заради постоянното лакатушене между двата полюса, човек губи същността си. И например, когато питате един зависим кой е любимия му цвят или какво обича да яде, той често не знае. И когато човек не знае кой е, той губи усещане и за своите граници, и за тези на другите и това води до неадекватни поведения във взаимоотношения с другите.
При младите хора този механизъм действа по по-различен начин, защото те все още не са изградили своята личност и не може да се размива нещо, което все още не е формирано. Но заради този механизъм тяхната личност не е в състояние да се формира по здрав начин.