Сърцето е много разбито.
Стоя сама с наведена глава
и гледам в стената сърдито.
В душата ми е пълна тъмнина –
сърцето е вече разкрито.
Какво да го правя
това малко дете,
отвън цялата паря,
отвътре – ранено сърце.
Колко грешки ще направя,
докато науча кое за мен е добре?
И колко надежди ще браня,
след всяко казано ”не”?
Колко пожари ще паля
в сърце с толкова много ледове?
И колко пъти в живота си ще каня човек,
който не може любов да ми даде?
Но животът е това –
удар и падение, възход и спасение…
Ще се справя сама,
на сърцето си правя дарение!
Давам му обич и сила,
Господ е винаги с мен,
на душата ми черна, изгнила
подава ръка ден, подир ден.
И моля се, и крещя със глас
сърцето разбито от празни мечти,
да повярвам ли отново аз,
че Бог ще се погрижи и бързо ще го залепи.