Имало едно време една далечна земя, една далечна джунгла, в нея живеело племето на Фифантските ловци.Те били характерни с високия си ръст и силно развит широкоплещест торс, и големи крайници. В сезона на Голямата Луна на вожда на племето Джундра – Голямата глава, му се родил наследник – малкия Мунг. Момчето растяло игриво и усмихнато, като всяко малко дете. Но с напредването на възрастта Мунг започнал да изостава на ръст от връстниците си. Те забелязали това и започнали да му се подиграват. Мунг започнал да се затваря в себе си, да страни от останалите деца в племето, да живее сам в собствен свят на самота, срам и обвинение към природата, ощетила го с ниския му ръст. Минали години, но малкия Мунг – вече мъж, останал все така дребен и стоял все така встрани от племето. Дошло време, в което Мунг трябвало да започне да ходи на лов с останалите гигантски ловци, но той продължавал да е все така несигурен в силите си. Мунг споделил срама и притесненията със стария Джундра. Той му дал мъдър съвет, че силата е вътре в него и че размерът нямал значение. Вдъхновен от думите на баща си, той тръгнал на лов с племето, въпреки че не бил желан. Дали му унизителната отговорност да носи храната на ловците. На един от ловните излети групата от ловци, заедно с малкия Мунг се натъкнала на свлачище, като всички до един пропаднали в голяма яма. Оглеждайки се за спасителен вариант, забелязали малък процеп в скала. Тогава Мунг се сетил за думите на баща си и се промъкнал в тясното пространство. Проправяйки път между скалите, той успял да намери път, който излизал от външната страна, той успял да отстрани камъните затиснали пролуката. Така Мунг спасил другите ловци от сигурна смърт. Нарекли го Малкия Мунг с голямото сърце.