Пиша този текст с огромно съчувствие към тези, за които е предназначен, а именно към близките на зависимите.

Ще започна с причината да напиша следващите редове – разговора ми с една майка, майка на зависим.

В един телефонен разговор ѝ   казах – “Той иска да излезе от центъра за лечение. Иска да продължи да пие и ти да му помагаш в това. Той го изисква от теб. И неговата болест го кара да си мисли, че това искане е повече от логично, но това съвсем не е вярно. То е изцяло подкрепящо болестта му.”

Тя започна да търси квартири и да мисли по какъв начин да изиска от него сам да се промени и да спре да употребява. И аз и тя знаехме, че това е заблуда, която към този момент действа като обезболяващо. А болката наистина е силна, майчинска.

Чухме се отново и говорихме откровено, както го правехме винаги.

Започнах аз. Разказах ѝ   това, което рисувах в главата си, докато думите се изливаха – “Има две възможности и нито една повече. Първата е да му дадеш финансова подкрепа, да му дадеш покрив над главата и така да създадеш заблудата, че има шанс да не е както преди, до момента, в който той отново започне да употребява, защото винаги до сега е ставало така и след като не е започнал да се променя, няма как да очакваме различен резултат. И по този начин ти подкрепяш следващата му поредна крачка към самоунищожение, което е бавно и сигурно, което е проява на НЕ любов към самата теб и към сина ти.”

Думите горчаха и трудно се преглъщаха. Тогава заговорих и за другата възможност, която пак нагарчаше, но в нея имаше и любов, и възможност за промяна. И тя се състои само и единствено в подкрепа престоя и лечението му в центъра. И ако той откаже, това означава, тя да приеме болката от това той да стигне своето дъно. Понякога, може би не рядко, това е нужно, за да може човек да осъзнае, че изборът да живее или да умре е негов. А майката може само да чака и да се надява… и да е там, ако той е готов да приеме подкрепата и обичта ѝ…

И двата избора не са лесни. В единият – в който тя отново, и отново иска да го спаси, давайки му пари и грижа, има моментно болкоуспокояващо действие за нея, след което обаче болката расте, защото проблемът не само не се решава, но се и задълбочава,  и води до фатален край за употребяващия. И в другият – в който има неописуема болка и страх от неизвестното по отношение на това в каква посока ще поеме синът ѝ, , премесени с надежда и шанс за живот.

Разбирам, че за да се осмели една майка да остави детето си да стигне своето дъно, е трябвало многократно да избира първата възможност – да подхранва зависимостта му, мислейки си, че му помага, просто защото това е процес на осъзнаване.

Ние от Терапевтичен център „Само Днес“ можем да Ви подкрепим в нелекия Ви път!

Готови сме да чуем Вашия случай на телефон – 0877 843 854.