Когато алкохолът попадне в организма, той се разгражда под влиянието на ензим, който се произвежда в черния дроб, т.нар алкохолдехидрогеназа и преминава в ацеталдехид, което вещество е многократно по-отровно от самия алкохол. Дори малко количество от тази субстанция в нашия организъм може да доведе до много сериозни увреждания и дори до смърт. За щастие много бързо под влияние на друг ензим – алдехид дехидрогеназа, ацеталдехида продължава да се разгражда и преминава в оцетна киселина, която вече не е толкова отровна, а тя се разгражда до вода и въгледвуокис. Тези последни продукти показват защо, когато се прекали с количеството  алкохол, обикновено човек на следващия ден се поти много и тази пот мирише неприятно. 

Във всеки организъм се произвежда различно количество и с различен темп тези два ензима. Ето кои са възможните варианти:

  • Ако и двата ензима се произвеждат в голямо количество – това означава, че алкохола се разгражда много бързо. Това са хора, които могат да пият големи количества без да се напиват. Ацеталдехида също много бързо се разгражда и не успява да натрови организма. Това са хора, които “могат  да носят на алкохол”.
  • Когато ензимите са в малко количество – алкохолът се застоява по-дълго в организма, докато е разреден и човек усеща приятно алкохолно опиянение. Ацеталдехида обаче също стои по-дълго и организмът се натравя. И този човек на следващия ден се чувства много зле. Тук въпросът е доколко е готов човека да страда на следващия ден, за да усети моментно приятно опиянение. 
  • Ако първия енизм се произвежда в по-голямо количество от втория – в този случай от малко количество алкохол човек се чувства зле, защото този втория ензим разгражда по-бавно ацеталдехида, който както стана ясно има отровно въздействие върху организма. И така алкохолът не му носи никакво удоволствие, дори напротив – страдание. 
  • Ако първия ензим се произвежда в по-малко количество от втория – човек усеща въздействието на алкохола, но няма неприятни последствия.