Много често роднините смятат, че след като техния близък – зависим е преминал през програма в център и спрял употребата, след това вече е здрав. Може да си пийне едно малко, една бира, примерно и всичко да е наред, но това съвсем не е вярно. Именно, защото зависимостта е болест и то хронична. Болест, която остава в тялото на човек, докато е жив. Лечението всъщност я “приспива” и човек се учи как да живее с нея, така че да не я “събужда”. Както при всички болести така и при зависимостта има различни фактори, които я причиняват и те не са никак малко. И познанията за болестта ни дават информация за това какво би могло да се случи на психическо и физическо ниво.  И като всяка една болест и зависимостта има специфични симптоми, по които може да бъде разпозната. Също така има специални методи за лечение. По всичко това зависимостта си прилича с всяка една болест.

Характеристики на болестта наречена зависимостта:

  • Зависимостта е първична болест, което означава, че не е причинена от никоя друга болест. А самата тя причинява други болести.
  • Тя е хронична болест, което означава, че е нелечима. И една хронична болест се проявява с рецидиви и периоди на ремисия. И когато човек е в ремисия по никакъв начин не се различава от един здрав човек, защото няма симптоми, но за разлика от него той продължава да бъде болен и всеки момент може да бъде застрашен от поредния рецидив, когато симптомите се активират. 
  • Тя е прогресираща болест, т.е през цялото време се развива. Може да бъде спряна във всеки един момент, дори и на пръв поглед случая да изглежда безнадежден. Има такива примери. Ако обаче, дори след дълъг период на ремисия, зависимият се върне към употребата, болестта започва да се развива с още по-бързи темпове от там, докъдето е стигнала, т.е без значение колко време човек е бил в ремисия болестта не се връща към по-предните си етапи. Това означава също, че зависим, при който има нарушен контрол над употребата никога не може да употребява нормално или контролирано. На сбирките на Анонимни Алкохолици казват – “Киселата краставичка никога не може да стане прясна”. 
  • Зависимостта е потенциално смъртоносна болест.  Много зависими умират в следствие на злополуки, които са предизвикани в нетрезво състояние, замъглено съзнание, като катастрофи, убийства. В резултат на употребата някои органи в тялото се уврежда, което води до различни смъртоносни заболявания – цироза, сърдечни заболявания, инсулт, а също и до самоубийства.                         

Кои са пътищата, по които човек стига до зависимостта?

Тук става дума за т.нар. био-психо-социален модел, който включва биологични, психологични, социални и духовни фактора, които способстват за развитието на зависимостта. Човек може да стигне до зависимостта по един от тези пътища или по няколко. Но независимо по кой път се е стигнало до зависимостта, същността ѝ е една и съща. 

  • Психологични – свързани са с това как човек се справя със собствените си психични процеси. Тук най-често срещаните факторите, оказващи въздействие са ниска издръжливост на стрес, неумение и незнание за справяне с трудни емоционални състояния, ниска себеоценка.
  • Социални – свързани са с определени навици в дадена социална среда. Важен фактор тук е личната позиция относно веществата на всеки едни от семейството. Те са особено важни за по-младите хора, защото имат по-голяма нужда принадлежност и групова идентичност.
  • Биологичните – Зависимостта е генетично повлияна болест, но не генетично детерминирана. 
  • Духовни – тук говорим за неглежирането на моралните и духовни ценности като честност, смирение, семейни отношения. И също така за усещането на човек, че всичко зависи от него или че нищо не зависи от него, което означава пълен контрол над нещата или пълно отричане да се поеме лична отговрност. 

Когато стане ясно на зависимите и на техните близки, че зависимостта е болест и тя е предвидима, това до известна степен дава някакво спокойствие, защото има посока за действие. Това е една страшна, но все пак предвидима болест.